Мда, сега уча гръцки :) Вярвайте ми: това е най-странният език, с който съм се захващала. (Не че - като неосъщетвен полиглот - говоря част от останалите, с които малко или много съм се занимавала.) Различна графична система, която би трябвало да ми е позната от старогръцкия -> таратанци: само се бъркам долълнително с разликата в произношението и правописа. Някаква връзка с други (нормални) езици? - Почти никаква. Поне аз на моето супер начално ниво изобщо не я хващам. Странен е, определено. И ми е труден. Към момента обаче полагам усилия - и, да: Τα Ελλινικα ειναι δυσκολα αλλα θα τα μαθω.
И, както сигурно е ясно, идея си нямам как точно се слагат задължителните ударения :)
И, както сигурно е ясно, идея си нямам как точно се слагат задължителните ударения :)
Публикации
3 коментара:
Здравейте Червей,
аз съм друг червей но не толкова гнусен и имам желание да направите коментар върху следните думи:
Любовта е знак от рая, че има причина да си тук!
Ако не ми допаднат разсъжденията Ви Червей , няма да ви убивам или душа..
С поздрав , от свещения Тибетски Червей!
Здравей!
Надявам се да нямаш нищо против, че се обръщам към теб на "ти" (все пак си първото същество, оставило коментар в блога ми; а на всичко отгоре си червей по самопризнание), но излишното любезничене ми лази по нервите. Ако пък имаш - сорка, но така сметнах за добре.
Искаш, значи, да направя коментар? Хах, това искренно ме развесели - нещо като коментатор да съм се проявила? :P Така или иначе, при достатъчно добро желание и философски (дървен, обаче!) трактат бих могла, евентуално, да развия. Въпросната мисъл, признавам, ми попада за пръв път в полезрението. Спор няма, звучи някак оптимистично и успокояващо, но - не мога да се оттърся - и някак плоско. Явно защото не съм особено убедена в правотата й, нерядко съм имала усещането, че не знам какво правя точно тук и че това не е somewhere I belong. "Знак от рая"? О, хайде стига! Кой има нужда от знаци в днешно време? Понякога наистина ми се иска да мога да изключа, да престана да мисля и да видя "знак", за да знам какво да правя. Някак по-лесно е. Но дори и да стане така, не бих казла, че се доверявам на знаци и че вярвам в предопределеното. Нито пък в рая - той би трябвало да е там, където сам (с някой си) си го създадеш. И като цяло, разните му там будистски, тибетски и 'нам-си-още-какви теории са ми доста далечни (тюх, как можах да се покажа такваз неодухотворена сега! :P)
Ако трябва да си орежа философските напъни - тази така върло разнищена мисъл може би просто казва, че ако си потопен в любовта, не си задаваш супер екзистенциално-депресиращите въпроси кой си, какъв си и "защо съм на този свят роден". Nu ştiu :/
А разсъжденията ми и да не ти допаднат - все ми е тая. В смисъл: не ме бърка, ако и да се навиеш да ме убиваш/ душиш (пробвай се, де :P), стига опитът да е извършен достатъчно качествено. До скоро :)
P. S.: Не знам само какво, аджеба, търси коментарът ти под гръцкия ми пост, след като е насочен към следващия.
καλή τύχη...that's good luck in greek!
...666...
Публикуване на коментар