Крива съм, ужасно съм крива. Ама толкова крива, че чак сама не мога да се понасям. И глупавото в цялата история е, че не знам точно защо.
О, колко често имам подобни моменти: когато искам да застрелям де що мърда нещо наоколо ми, а после с някакво надменно чувство за справедливост да гръмна и себе си, доволна от факта, че съм отървала света от поредните няколко гнусни червея! Казвала съм го и преди: хора с такова мислене и такива настроения са потенциални масови убийци. Не се чувствам виновна: може да е за добро.
Колко често затъвам в "блатото на собствените си депресии, откъдето не може да ме измъкне никой освен теб самата. Другите може и да се опитат, но ти ги отблъскаш и нараняваш." Колко правилно! Не съм се променила кой-знае-колко за тези десет години, не мислиш ли? Е, и до момента продължавам. Наоколо ми: едни добри, слънчеви, отзивчиви и любвеобвилни същества, които "искат само най-доброто за мен." А психото в мен казва с подканваща усмивка: ела, ела да ме гушнеш! (И си представя как би прекършил вратлетата им, мда, Любезни!)
Не разбрахте ли?! Когато съм крива - не ми говорете и не ме пипайте! Оставете ме за малко сама и скоро отново ще съм ок. Толкова много ли искам?!
Но, не! Нали трябва да сте самаряни и душеприказчици! Нали трябва да се наврете във възможно най-дълбокото/-мръсното/-недостъпното/ -съкровеното, което докопате! Нали проклетото любопитство, маскирано като лицемерно желание за помощ, не ви дава мира! Дълбаете и дълбаете. И после изненадани отскачате встрани и се правите на обидени, защото съм ви ухапала. Нали искате да знаете какво ми е, какво ме терзае, кое ме натъжава, защо гледам отнесено някъде зад вас и почти не ви отразявам? Ето, тук ще можете да прочетете всичко каквото ви вълнува. Халал да ви е. Така ли ще си играем?
Знам какво си мислите (като в книга на Кинг: аз винаги знам! :P): че съм психо; депресар; комплексар... (продължете списъка по желание, моля) Да, може и да съм такава. Но не ми пука - поне не ми пука каква съм във вашите очи. Хората, които уважавам и обичам знаят, че щом мнението им ме интересува - питам. Всичко останало е плява.
Иначе, да - пука ми, че се сдухвам. Проблем ми е, но благодаря: нямам нужда от помощ!
О, колко често имам подобни моменти: когато искам да застрелям де що мърда нещо наоколо ми, а после с някакво надменно чувство за справедливост да гръмна и себе си, доволна от факта, че съм отървала света от поредните няколко гнусни червея! Казвала съм го и преди: хора с такова мислене и такива настроения са потенциални масови убийци. Не се чувствам виновна: може да е за добро.
Колко често затъвам в "блатото на собствените си депресии, откъдето не може да ме измъкне никой освен теб самата. Другите може и да се опитат, но ти ги отблъскаш и нараняваш." Колко правилно! Не съм се променила кой-знае-колко за тези десет години, не мислиш ли? Е, и до момента продължавам. Наоколо ми: едни добри, слънчеви, отзивчиви и любвеобвилни същества, които "искат само най-доброто за мен." А психото в мен казва с подканваща усмивка: ела, ела да ме гушнеш! (И си представя как би прекършил вратлетата им, мда, Любезни!)
Не разбрахте ли?! Когато съм крива - не ми говорете и не ме пипайте! Оставете ме за малко сама и скоро отново ще съм ок. Толкова много ли искам?!
Но, не! Нали трябва да сте самаряни и душеприказчици! Нали трябва да се наврете във възможно най-дълбокото/-мръсното/-недостъпното/ -съкровеното, което докопате! Нали проклетото любопитство, маскирано като лицемерно желание за помощ, не ви дава мира! Дълбаете и дълбаете. И после изненадани отскачате встрани и се правите на обидени, защото съм ви ухапала. Нали искате да знаете какво ми е, какво ме терзае, кое ме натъжава, защо гледам отнесено някъде зад вас и почти не ви отразявам? Ето, тук ще можете да прочетете всичко каквото ви вълнува. Халал да ви е. Така ли ще си играем?
Знам какво си мислите (като в книга на Кинг: аз винаги знам! :P): че съм психо; депресар; комплексар... (продължете списъка по желание, моля) Да, може и да съм такава. Но не ми пука - поне не ми пука каква съм във вашите очи. Хората, които уважавам и обичам знаят, че щом мнението им ме интересува - питам. Всичко останало е плява.
Иначе, да - пука ми, че се сдухвам. Проблем ми е, но благодаря: нямам нужда от помощ!
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар