Навик ми е вече да си кръщавам излиянията с имена на любими песни. Когато въображението не е достатъчно, на помощ идват фенщината, общата култура или обсебеността - зависи от гледната точка.
Обсебеност ли казах? Обсебеност от какво? Имам не една и две мании и за мой/я късмет/ чест/ ... (дума по избор) се опитвам да се боря с тях. В повечето случаи успявам. Изключението беше МЕИА.
Много съм говорила, писала и мислила за него - вече дори не съм сигурна дали имам желание за това. Това е един от онези случаи, при които: каквото и да кажеш - винаги ще е недостатъчно; каквото и да напишеш - винаги ще може да се интерпретира според личните разбирания на четящия и способността му за възможно най-абстрактни асоциации; колкото и да мислиш и анализираш - се (п)объркваш все повече. Един от онези хора (за които имаш съмнения дали са такива наистина), които - както по филмите: обичаш и мразиш едновременно; мислиш, че си надрастнал, но когато ги видиш, краката ти се подкосяват; копнееш да си с тях, но в същото време се страхуваш именно от тях. И не познаваш. Не съм изживявала нещо подобно втори път - и си знам: няма и да изживея.
Днес отново го видях. Човекът, който до голяма степен ми повлия и ме направи това, което съм. Прогениторът ми - първият и най-голям Червей. Ако ви е писнало от мрачните ми настроения - винете него. Ако ви харесва как мисля - благодарете отново на него. Не съм склонна да вярвам, че само един човек е способен да ме изгради като личност <--- това казва разумът ми. Несъмнено е имало и други фактори, но почти не помня каква съм била преди, за да направя разликата. Променил се е - нещо, което преди откривах при всяка нова среща. Да спазим традицията. По Коледа стават чудеса. ? !
(Преодоляла ли съм го? Нямаше страх. Наистина.)
(Преживяла ли съм го? Имаше усмивка. Две бяха.)
Забравила ли съм го? No one can hurt me like I do.
- От какво бягаш, всъщност? (Quo vadis, Деси?)
Обсебеност ли казах? Обсебеност от какво? Имам не една и две мании и за мой/я късмет/ чест/ ... (дума по избор) се опитвам да се боря с тях. В повечето случаи успявам. Изключението беше МЕИА.
Много съм говорила, писала и мислила за него - вече дори не съм сигурна дали имам желание за това. Това е един от онези случаи, при които: каквото и да кажеш - винаги ще е недостатъчно; каквото и да напишеш - винаги ще може да се интерпретира според личните разбирания на четящия и способността му за възможно най-абстрактни асоциации; колкото и да мислиш и анализираш - се (п)объркваш все повече. Един от онези хора (за които имаш съмнения дали са такива наистина), които - както по филмите: обичаш и мразиш едновременно; мислиш, че си надрастнал, но когато ги видиш, краката ти се подкосяват; копнееш да си с тях, но в същото време се страхуваш именно от тях. И не познаваш. Не съм изживявала нещо подобно втори път - и си знам: няма и да изживея.
Днес отново го видях. Човекът, който до голяма степен ми повлия и ме направи това, което съм. Прогениторът ми - първият и най-голям Червей. Ако ви е писнало от мрачните ми настроения - винете него. Ако ви харесва как мисля - благодарете отново на него. Не съм склонна да вярвам, че само един човек е способен да ме изгради като личност <--- това казва разумът ми. Несъмнено е имало и други фактори, но почти не помня каква съм била преди, за да направя разликата. Променил се е - нещо, което преди откривах при всяка нова среща. Да спазим традицията. По Коледа стават чудеса. ? !
(Преодоляла ли съм го? Нямаше страх. Наистина.)
(Преживяла ли съм го? Имаше усмивка. Две бяха.)
Забравила ли съм го? No one can hurt me like I do.
- От какво бягаш, всъщност? (Quo vadis, Деси?)
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар