Нагиздени сме като за селска сватба. Има пари - има и свободно време ==> чувстваме се почти човешки. Отиваме в "чужбина" - отново, - макар и по булеварда, по който всеки ден стигам на работа. Няколко километра по-нататък е Азия.
Пресичаме пешеходната улица Лидрас в центъра на оградения с венециански стени град и попадаме в неутралната зона, контролирана от ООН. До преди 35 г. изкуствено разделение не е имало. Сега ни посрещат множество обяснителни туристически табели (какво забележително има в една война?), полицейски кордон и митнически контрол. На границата между Европа и Близкия Изток се е е проточила шарена опашка, говореща на взевъзможни езици - в немалка част от случаите и на български.
Прекрачваме линията и насреща ни се ширва внушително турско знаме с обърнати цветове - червени полумесец и звезда на бял фон. Добре сме дошли в Севернокипърската турска република. За разлика от гръцки Кипър, където е празник и неработен ден, тук кипят оживление и търговия. След първите няколко минути забелязвам и друга разлика: същите стари сгради, но няма и помен от опит за поддръжката им. Всяка сграда на повече от два етажа е в руини, което не пречи на партера й да се помещават от лъскав по-лъскав дюкян. Магазинчета за бижутерия, покривки, чаршафи, шалове, ... се редуват с огромни ями. Улиците изобилстват от "оригинални стоки": Armani, Prada, Dolce&Gabbana. Така, де: къде другаде можеш да си купиш 4 чифта "маркови" дънки за 20 евро общо?
Тук е Турция - по манталитет, начин на живот и обстановка. Пазаренето, любезниченето, дюнера и баклавата + джамиите са навсякъде. Само до преди по-малко от половин век тези хора са живели спокойно с кипърските гърци. Сега столицата на държавите им носи три имена. Никозия е поредният Йерусалим - или Берлин: изкуствено разделен заради интересите на някой по-могъщ град, чиито отделни части се укротяват от трета "неутрална" страна за благото на всички.
Достатъчно време ли е едно поколение, за да намразиш съседите и приятелите си от детинство? И колко време е необходимо, за да разбереш, забравиш, простиш?
Пресичаме пешеходната улица Лидрас в центъра на оградения с венециански стени град и попадаме в неутралната зона, контролирана от ООН. До преди 35 г. изкуствено разделение не е имало. Сега ни посрещат множество обяснителни туристически табели (какво забележително има в една война?), полицейски кордон и митнически контрол. На границата между Европа и Близкия Изток се е е проточила шарена опашка, говореща на взевъзможни езици - в немалка част от случаите и на български.
Прекрачваме линията и насреща ни се ширва внушително турско знаме с обърнати цветове - червени полумесец и звезда на бял фон. Добре сме дошли в Севернокипърската турска република. За разлика от гръцки Кипър, където е празник и неработен ден, тук кипят оживление и търговия. След първите няколко минути забелязвам и друга разлика: същите стари сгради, но няма и помен от опит за поддръжката им. Всяка сграда на повече от два етажа е в руини, което не пречи на партера й да се помещават от лъскав по-лъскав дюкян. Магазинчета за бижутерия, покривки, чаршафи, шалове, ... се редуват с огромни ями. Улиците изобилстват от "оригинални стоки": Armani, Prada, Dolce&Gabbana. Така, де: къде другаде можеш да си купиш 4 чифта "маркови" дънки за 20 евро общо?
Тук е Турция - по манталитет, начин на живот и обстановка. Пазаренето, любезниченето, дюнера и баклавата + джамиите са навсякъде. Само до преди по-малко от половин век тези хора са живели спокойно с кипърските гърци. Сега столицата на държавите им носи три имена. Никозия е поредният Йерусалим - или Берлин: изкуствено разделен заради интересите на някой по-могъщ град, чиито отделни части се укротяват от трета "неутрална" страна за благото на всички.
Достатъчно време ли е едно поколение, за да намразиш съседите и приятелите си от детинство? И колко време е необходимо, за да разбереш, забравиш, простиш?
Публикации
2 коментара:
:) интересно!
много добре си го описала Деси, дори си го представих
Публикуване на коментар