Грешка-смешка на работното място

Минавам през труден период (мда, от пубертета насам :P) - в случая: на непознато място съм и си търся работа. Никак не е лесно, предполагам, известно ви е. Особено ако не знаеш с какво искаш да се занимаваш - или пък знаеш, но знаеш и че възжеланото ти занимание не е способно да ти осигури нещо повече от живот на ръба на мизерията, ако и да е съпроводен с куп академични титли и камари ръкопляскания. Комерсиално, твърде комерсиално. Гладът е способен да убие идеализма, поне моят. Тъжно. За момента обаче поне гордостта ми е жива: ако не гладът, то тя със сигурност би ме убила след известно време.

В България бях късметлийка - харесаха ме веднага ("представих се блестящо", искам да напиша :P) и дълго време (4 години, ей!) не ми беше съвсем ясно защо народът пребледнява, спомене ли се "интервю за работа". Сега обаче правя врътки из Λευκωσια и трупам опит. Демек: вдигам бройката на интервютата си.

Днес отново не ме одобриха. Пука ми. Особено интересна обаче е "причината" - нивото ми на английски.

- Your English is good, too good. I won't hire you.
Седя и гледам тъпо. (- К'во?)
- Your English is so good, that you won't be able to learn Greek.
Продължавам да седя, ама гледам два пъти по тъпо. (- Да не искаш да ми кажеш, че...?!?)
- You just will continue to use your perfect English and won't try to speak in Greek.
(Говедо! Ама не е perfect, да знаеш и прощавай, че те комплексирах - и че ти поправих граматическите грешки. )

Е, какво иска тоя народ заблуден?!?